Началото

През 1911 г. в лабораторията на Ърнест Ръдърфорд е открито атомното ядро. Впоследствие редица нови открития показват, че започва изучаването на нови обекти, формиращи микросвета. Размерите и динамиката в този нов свят се оказват твърде различни от познатото и това налага разработване на съществено нови експериментални и теоретични методи за неговото изучаване.
Изследователи от различни лаборатории и университети започват работа за определяне свойствата на микрообектите и взаимодействията между тях. За наша гордост, още от самото начало на тази дейност, в нея се включват и български учени. Те поставят началото на българската ядрена физика.

През 1946 г. е създаден Физическият институт на Българската академия на науките. В рамките на този институт е обособена група, ръководена от проф. Е. Карамихайлова, която се занимава с изучаване на радиоактивността.

През 1956 г. е основан Обединеният институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна. България е страна-основател на този институт. Голяма група български физици заминават за Дубна, където получават квалификация в най-новите направления на ядрената физика.

През 1961 г. у нас е пуснат в експлоатация изследователският ядрен реактор ИРТ 2000.

През 1972 г. от Физическия институт на БАН се отделя голяма структура, която образува Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ).

През 1974 г. е пусната в експлоатация първата атомна електроцентрала в България.

През 1999 г. България става член на ЦЕРН (CERN – the European Organization for Nuclear Research).

Това са все знакови дати, които показват израстването на ядрено-физическата колегия в БАН, а защо не и в България.

Виртуално посещение в ЦЕРН за ученици от български училища със съдействието на учени от ИЯИЯЕ-БАН

ЦЕРН е Европейска организация за изследвания в областта на физиката на елементарните частици и е най-големият комплекс от ускорители в света. България става страна членка на ЦЕРН през 1999г., към момента страните членки са 22. Наред с научно-изследователската дейност в ЦЕРН се провеждат и множество образователни програми за преподаватели, студенти, учители и ученици. Програмата за учители по физика стартира през 2008г., също така през 2014г. се създава и програма за учители по инженерни специалности, като до момента през тези програми са преминали над 500 български учители.

В следствие на тези обучителни програми се ражда и идеята за виртуално посещение на ученици от български училища в ЦЕРН. Посещението е по идея на учителите от средните училища преминали курс в ЦЕРН организиран от ИЯИЯЕ. На 15 декември 2016г. с участието на учени от ИЯИЯЕ-БАН се организира и виртуално посещение на което ученици от 18 училища имаха възможността, чрез жива връзка да се разходят в лабораториите и да видят самия CMS детектор. Детекторът CMS е проектиран за работата на най-мощния ускорител LHC (Large Hardon Collider) в ЦЕРН. Главната научна мисия на експеримента CMS бе да търси нови симетрии във физиката на елементарните частици и да изучи възникването на масите на частиците, което е свързано с откриването на тежката фундаментална частица- Хигс-бозон.

След виртуалната разходка бе организирана и сесия с въпроси, където учениците бяха разделени във виртуални класни стаи и задаваха своите въпроси към български учени.

Участници от ИЯИЯЕ бяха:: Запис на визитата - Андрей Маринов и Георги Анчев; Виртуална стая Електрон - Пламен Яйджиев и Иван Глушков; Виртуална стая Неутрон - Андрей Маринов и Зорница Захариева

В приложените линкове може да видите запис на визитата, както и на виртуалните стаи.

Запис на визитата - продължителност на видеото 56 минути

Сесия с въпроси:

• Room Proton - (Наско, Миро, Ганчо и Митко)продължителност на видеото 60 мин.
• Room Electron - (Иван и Пламен)продължителност на видеото 46 мин.
• Room Neutron - (Андрей и Зори)продължителност на видеото 25 мин.
• Room Muon - (Вени, Жоро, Динко и Петя)продължителност на видеото 50 мин.

CERN-virtual