Началото

През 1911 г. в лабораторията на Ърнест Ръдърфорд е открито атомното ядро. Впоследствие редица нови открития показват, че започва изучаването на нови обекти, формиращи микросвета. Размерите и динамиката в този нов свят се оказват твърде различни от познатото и това налага разработване на съществено нови експериментални и теоретични методи за неговото изучаване.
Изследователи от различни лаборатории и университети започват работа за определяне свойствата на микрообектите и взаимодействията между тях. За наша гордост, още от самото начало на тази дейност, в нея се включват и български учени. Те поставят началото на българската ядрена физика.

През 1946 г. е създаден Физическият институт на Българската академия на науките. В рамките на този институт е обособена група, ръководена от проф. Е. Карамихайлова, която се занимава с изучаване на радиоактивността.

През 1956 г. е основан Обединеният институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна. България е страна-основател на този институт. Голяма група български физици заминават за Дубна, където получават квалификация в най-новите направления на ядрената физика.

През 1961 г. у нас е пуснат в експлоатация изследователският ядрен реактор ИРТ 2000.

През 1972 г. от Физическия институт на БАН се отделя голяма структура, която образува Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ).

През 1974 г. е пусната в експлоатация първата атомна електроцентрала в България.

През 1999 г. България става член на ЦЕРН (CERN – the European Organization for Nuclear Research).

Това са все знакови дати, които показват израстването на ядрено-физическата колегия в БАН, а защо не и в България.

Учени от ЦЕРН "в поход" към тъмната материя

prise

Учените от Европейската организация за ядрени изследвания ЦЕРН може да станат първите, открили тъмната материя – субстанция, която отговаря на една четвърт от масата на Вселената, но не може да се „проследи“ по друг начин освен по нейния гравитационен ефект. Проявление на този ефект е фиксирал алфа-спектрометърът AMS-02 след половин година работа на Международната космическа станция. Преди да обявят епохалното си откритие, учените трябва да потвърдят произхода на находката, съобщава се в сайта на ЦЕРН.

За успешните резултати от работата на алфа-спектрометъра е обявил нобеловият лауреат по физика от 1976 г. Самюел Тинг. По неговите думи, детекторът е засякъл в космическите лъчи около 25 милиарда частици, в това число и 400 000 позитрони в енергийния диапазон от 0,5 до 350 гигаелектронволта. При това, количеството на позитроните силно е превишавало броя на техните античастици – електрони.

Излишък от позитрони учените са успели да наблюдават още преди десетилетия, но и досега остава неясно от какво е предизвикан той. Според една от версиите, това е проявление на процес в тъмната материя, при който нейните частици се сблъскват. Но в такъв случай при праг от 250 гигаелектронволта броят на позитроните би трябвало да намалява – нещо, което засега на учените не се е удало да проследят.

"В най-скоро време AMS може определено да ни покаже дали тези позитрони са сигнал от тъмната материя, или имат друг източник", отбелязва Тинг. Изследователите планират да приведат апарата в режим на по-високи енергии (над 250 гигаелектронволта), за да установят предполагаемото спадане на броя на позитроните.

AMS-02 е апарат с тегло около 7 тона, в чието създаване в продължение на 14 години са участвали учени от 16 страни. „Ние провеждаме експерименти както в Космоса с помощта на AMS-02, така и на Земята с Големия адронен колайдер. Това е отличен „тандем“ и през следващите няколко години просто не може да не открием следи от тъмна материя“, изрази увереност генералният директор на ЦЕРН Ролф Хойер.

Важно: ИЯИЯЕ-БАН има нова банкова сметка! (информация)

Началото