Официално становище на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към Българската академия на науките (ИЯИЯЕ-БАН)

on 29 Август 2025.

Относно: Предложението за създаване на Институт за повишаване на научноизследователския капацитет в областта на ядрената енергетика и ядрената сигурност в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

Уважаеми представители на академичните среди, държавните институции и заинтересовани страни,

https://www.strategy.bg/publicconsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=9370

С настоящото становище, ръководството и научната общност на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към Българската академия на науките (ИЯИЯЕ-БАН) изразяват своето категорично отрицателно отношение по предложението за създаване на „Институт за повишаване на научноизследователския капацитет в областта на ядрената енергетика и ядрената сигурност“ в структурата на Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

Въпреки, че изложените в официалните документи мотиви (Становище на МС, Доклад от министъра на образованието, Проект на Постановление, Частична предварителна оценка на въздействието) отразяват правилно необходимостта от развитие на кадри в ядрения сектор, нашият всеобхватен анализ разкрива сериозни и непреодолими академични, стратегически и ресурсни несъответствия, които правят предложеното начинание не само неефективно, но и потенциално опасно за националния интерес и дългосрочното развитие на ядрения сектор в България.

1. Фундаментално несъответствие с академичния профил на УНСС и липса на вътрешна експертиза

Основният и най-съществен аргумент срещу предложението се корени в изцяло различния академичен профил на УНСС спрямо изискванията на ядрената енергетика.

* УНСС е утвърден като водещ университет в областта на икономическите и социалните науки, със специализация в администрацията, управлението, правото, финансите и международните отношения. За разлика от това, ядрената енергетика е мултидисциплинарна област, която изисква дълбоки познания по ядрена физика, реакторна физика, ядрено инженерство, материалознание, термодинамика, радиационна защита и други точни и инженерни науки. В структурата на УНСС изцяло липсват факултети, катедри и специализиран хабилитиран състав, който да има експертиза в тези фундаментални дисциплини.

* Зависимост от външни ресурси: Самата „Частична предварителна оценка на въздействието“ признава, че съществуващата магистърска програма по „Ядрена сигурност“ разчита на „висококвалифицирани преподаватели от над 10 университета и институции от България и чужбина“. Това е категорично доказателство, че УНСС не разполага със собствен вътрешен капацитет за преподаване дори в по-тясната област на ядрената сигурност. Създаването на цял научноизследователски институт на тази база би го превърнало в административна структура за координация на външни експерти, а не в център за генериране на оригинално научно знание и развитие на собствена академична школа. Липсата на собствено академично ядро прави института виртуална куха структура без реален научен потенциал.

2. Концептуална дивергенция: Разграничението между „Ядрена сигурност“ и „Ядрена безопасност“

Името на предложения институт – „Институт за повишаване на научноизследователския капацитет в областта на ядрената енергетика и ядрената сигурност“ – е съзнателно подвеждащо и цели размиване и смесване на ключови понятия, което е недопустимо във високотехнологична и критична област като ядрената енергетика.

* Ядрена сигурност (Nuclear Security): Тази дисциплина се фокусира върху предотвратяването на злонамерени действия – кражба на ядрени материали, саботаж, тероризъм. Тя обхваща физическа защита, киберсигурност, регулации, международни договори и политики. Това е област, в която УНСС (с фокус върху икономика, право и международни отношения) би могъл да има някакви приноси.

* Ядрена безопасност (Nuclear Safety): В битовия смисъл „сигурност“ и „безопасност“ са синоними. За разлика от „ядрената сигурност“, обаче, „ядрената безопасност“ е изцяло инженерно-техническа дисциплина. Тя е насочена към предотвратяване на инциденти и аварии чрез правилно проектиране, експлоатация и поддръжка на ядрени съоръжения, както и защита от радиация. За да се развива капацитет в „ядрена енергетика“, което е претенцията на предлагания институт, е абсолютно задължително да има фундаментална експертиза в ядрената безопасност, каквато УНСС обективно в никаква степен не притежава.

* Риск от повърхностно образование: Предлагайки институт, който претендира да обхваща „ядрена енергетика“ без собствен капацитет в тази област, УНСС рискува да създаде кадри с административни и управленски познания, но без жизнено необходимото дълбоко разбиране на сложните физични и инженерни процеси, които са в основата на безопасната работа на ядрените съоръжения.

3. Дублиране на съществуващ национален капацитет и неефективно разходване на ресурси

С Решение на Министерския съвет от 15.06.2022 е приета Национална стратегия за развитие на човешките ресурси в ядрената сфера 2022-2032 г.. Целта на стратегията е да бъде изградена устойчива система за подготовка, усъвършенстване и развитие на специалистите, необходими за ефективната работа на ядрения сектор, и да се преодолее несъответствието между потребностите и наличието на кадри.>/p>

„Професионални направления „4.1 Физически науки“ и „5.4 Енергетика“, където са повечето ядрени специалности, съгласно Национална карта на висшето образование в Република България, приета с РМС №538/22.07.2021 год. “Националната карта на висшето образование”, попадат в група 2, която е за професионални направления и специалности от регулираните професии, които са с висока степен на реализация на завършилите и ниска степен на търсене на висше образование от кандидат-студентите.“

„Съгласно приетата Национална карта на висшето образование в Република България, броят на дипломираните български граждани в периода 2016 – 2020 г. в образователно-квалификационна степен (ОКС) „Бакалавър“ от професионално направление „5.4 Енергетика“, спрямо броят на приетите студенти – български граждани в същата ОКС в периода 2012 – 2016 г. е 55%. За ОКС „Професионален бакалавър“ в „5.4 Енергетика“ съотношението дипломирани (2016 – 2020 г.) към приети (2013 – 2017 г.) е 89%, за ОКС „Магистър“ дипломирани (2016 – 2020 г.) към приети (2011 – 2015 г.) е 89%. Относно професионално направление „4.1 Физически науки“, данните съотнесени за същите периоди са: за ОКС „Бакалавър – 49% и за ОКС „Магистър – 75%.“

„Отделеният капацитет за професионалните направления от Националната агенция за оценка и акредитация се запълва на по-малко от 50%. Определеният капацитет значително надвишава реалното търсене и без проблем може да удовлетвори многократно по-голям интерес.“

Следователно, липсата на студенти в ядрените специалности, не е свързана с ограничения в броя или капацитета на съществуващите образователни и изследователски центрове.

България разполага с ограничен, но утвърден експертен потенциал в областта на ядрената енергетика, концентриран в специализирани институции. Създаването на паралелна структура в УНСС би довело до неефективно разпиляване на националния ресурс и допълнителна фрагментация.

Доказани центрове на компетентност:

* Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН (ИЯИЯЕ-БАН): Водещ национален научен център с десетилетен опит, изследователски реактор и световно признати учени в областта на ядрената физика и ядрените реактори и технологии и ядрената безопасност, с експертиза в обучението на кадри и акредитирани докторски програми.

* Софийски университет „Св. Климент Охридски“: Физическият факултет с катедра „Атомна физика“ и магистърска програма „Ядрена техника и ядрена енергетика“ е традиционният източник на висококвалифицирани инженер-физици за АЕЦ „Козлодуй“ и Агенцията за ядрено регулиране.

* Технически университет – София: Подготвя инженери за ядрената енергетика, които са гръбнака на настоящия персонал и ръководство на АЕЦ Козлодуй и които осигуряват безопасната експлоатация, поддръжка и модернизация на централата.

Риск от фрагментация и конкуренция за ресурси: Вместо да се инвестира в укрепването, модернизирането и разширяването на капацитета на тези доказани центрове, предложението е за създаване на нова административна структура. Това неминуемо води до фрагментация на експертизата, конкуренция за оскъдното финансиране и човешки ресурс, и в крайна сметка – до разпиляване на съществуващия ограничен потенциал и намаляване на неговата конкурентоспособност.

4. Потенциални рискове за националната сигурност и ядрената безопасност

Най-сериозното последствие от създаването на подобен институт на неподходящо място без адекватна академична основа е потенциалната заплаха за националната сигурност и ядрената безопасност.

* Риск от „камуфлаж“ на експертиза: Програмата рискува да произвежда „експерти“ с дипломи, но без дълбочината на знанията, необходими за адекватно разбиране и управление на ядрените рискове. Тази фалшива компетентност може да подведе държавните институции и регулаторните органи.

* Неадекватни решения в критични ситуации: Историята на ядрената енергетика, особено трагедиите в Чернобил и Фукушима, ни учи, че най-тежките инциденти са резултат от вземане на решения от мениджъри без достатъчно задълбочено техническо разбиране. Кадри, обучени предимно в икономически и административни аспекти, рискуват да вземат погрешни решения като подценят техническите рискове и допуснат компромиси в ядрената безопасност. В критична ситуация, когато трябва да се вземат бързи и правилни решения за избягване на инциденти и аварии, те биха били неадекватни.

* Потенциално компрометиране на регулаторния капацитет: Производството на управленски кадри без необходимата фундаментална инженерно-техническа и ядрено-физична експертиза може да доведе до заемането от тях на ключови позиции в Агенцията за ядрено регулиране или други стратегически институции. Това е предпоставка за занижен контрол и решения, продиктувани от политически или икономически интереси, а не от стриктни научни и инженерни съображения за безопасност.

5. Неустойчив модел на финансиране и липса на материално-техническа база

Твърдението в оценката на въздействието, че „не са необходими допълнителни финансови средства“ от държавния бюджет и че институтът ще се самофинансира, е изключително оптимистично, несъстоятелно и рисковано.

* Неустойчивост на проектното финансиране: Научните изследвания във високотехнологична и капиталоемка област като ядрената енергетика изискват стабилно и дългосрочно базово финансиране за поддържане на квалифициран академичен състав и изследователска инфраструктура. Пълната зависимост от проектно финансиране и консултантска дейност ще направи института нестабилен и ще го тласка към комерсиални, а не към дълбоки научни цели.

* Липса на собствена инфраструктура: УНСС няма и не планира да изгражда необходимата експериментална и научна база. Практическото обучение и изследователската дейност ще зависят изцяло от партньорства с други институции, което ограничава автономността и потенциала за научни изследвания.

Заключение

Предложението за създаване на „Институт за повишаване на научноизследователския капацитет в областта на ядрената енергетика и ядрената сигурност“ в УНСС е академично необосновано, стратегически неефективно и рисково за националната сигурност и енергийната независимост на България. То се базира на съзнателно размиване и смесване на ключови понятия, признава липсата на собствен експертен капацитет и игнорира съществуващите национални центрове на компетентност, които вече притежават необходимата история, кадри, научна репутация и инфраструктура.

Вместо да се създава още една административна структура, която рискува да предлага повърхностно обучение и имитация на компетентност, единственото отговорно и държавническо решение е да се отхвърли това предложение.

Насочването на ресурси и политическа подкрепа към утвърдените научни и инженерни центрове в България – като Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН, Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Техническия университет – София – е пътят към изграждане на истински, устойчив и световно признат капацитет в ядрената енергетика, който да гарантира както енергийната независимост, така и националната сигурност и безопасност на страната.

С уважение,

Ръководство и Научен съвет на
Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика
Българска академия на науките