Физика на високите енергии

Реакторна физика и ядрена енергетика

Математическо моделиране във физиката

Теория на елементарните частици

Ядрена спектроскопия

Позитронна спектроскопия

Мониторинг на околната среда

Физика и астрофизика на частиците

Ускорител – циклотрон от типа TR24

  1. Новини
  2. Семинари
  3. Съобщения

Започна 12 издание на пролетната студентска школа по ядрена физика: „Дни на ОИЯИ в България”

15-05-2019

От 14 до 17 май 2019г. в комплекс „Боровец” за дванадесета поредна година се провежда Пролетната студентска школа по ядрена физика: „Дни на ОИЯИ в Бъл...

Ден на кариерата - 2019

15-05-2019

Традиционната кампания „Ден на кариерата“ на Физическия факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще се проведе на 16 май 2019г. Събит...

Семинар на 11.04.2019г.

На 11 април 2019 г., от 9:00 ч. в зала 200 на ИЯИЯЕ-БАН...

Семинар на 14.03.2019 г.

На 14 март 2019 г., четвъртък, от 13:15 ч. в зала 300 на...

Семинар на 7.03.2019 г.

На 7 март 2019 г., четвъртък, от 13:15 ч. в зала 300 на...

ОБЯВА ЗА ОТДАВАНЕ ПОД НАЕМ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ

22-07-2017 15:45

ДО ВСИЧКИ ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ОБЯВА ЗА ОТДАВАНЕ ПОД НАЕМ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ В СГРАДА ТИП „ПИОНЕР“СТАЯ № 4 С ПЛОЩ 20 М2СТАЯ № 5 С ПЛОЩ 30 М2В СГРАДА „БЯЛ ДО...

Началото

Преди около 100 години, в лабораторията на Е. Ръдърфорд, беше открито атомното ядро. Впоследствие редица нови открития показаха, че започва изучаването на нови обекти, формиращи микросвета. Размерите и динамиката в този нов свят се оказват твърде различни от познатото и това налага разработване на съществено нови експериментални и теоретични методи за неговото изучаване. Изследователи от различни лаборатории и университети започват работа за определяне свойствата на микрообектите и взаимодействията между тях. За наша гордост още от самото начало на тази дейност, в нея се включват и български учени. Те поставят началото на българската ядрена физика.

През 1946 г. е създаден Физическият институт на Българската академия на науките. В рамките на този институт е обособена група, ръководена от проф. Е. Карамихайлова, която се занимава с изучаване на радиоактивността.

През 1956 г. е основан Обединеният институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна. България е страна-основател на този институт. Голяма група български физици заминават в Дубна, където получават квалификация в най-новите направления на ядрената физика.

През 1961 г. е пуснат в експлоатация у нас изследователският ядрен реактор ИРТ 2000.

През 1972г. от Физическия институт на БАН се отделя голяма структура, която образува Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ).

През 1974 е пусната в експлоатация първата атомна електроцентрала в България.

През 1999г. България става член на ЦЕРН (CERN – the European Organization for Nuclear Research).

Това са все знакови дати, които показват израстването на ядрено-физическата колегия в БАН, а защо не и в България.

 

Учени от ЦЕРН "в поход" към тъмната материя

prise

Учените от Европейската организация за ядрени изследвания ЦЕРН може да станат първите, открили тъмната материя – субстанция, която отговаря на една четвърт от масата на Вселената, но не може да се „проследи“ по друг начин освен по нейния гравитационен ефект. Проявление на този ефект е фиксирал алфа-спектрометърът AMS-02 след половин година работа на Международната космическа станция. Преди да обявят епохалното си откритие, учените трябва да потвърдят произхода на находката, съобщава се в сайта на ЦЕРН.

За успешните резултати от работата на алфа-спектрометъра е обявил нобеловият лауреат по физика от 1976 г. Самюел Тинг. По неговите думи, детекторът е засякъл в космическите лъчи около 25 милиарда частици, в това число и 400 000 позитрони в енергийния диапазон от 0,5 до 350 гигаелектронволта. При това, количеството на позитроните силно е превишавало броя на техните античастици – електрони.

Излишък от позитрони учените са успели да наблюдават още преди десетилетия, но и досега остава неясно от какво е предизвикан той. Според една от версиите, това е проявление на процес в тъмната материя, при който нейните частици се сблъскват. Но в такъв случай при праг от 250 гигаелектронволта броят на позитроните би трябвало да намалява – нещо, което засега на учените не се е удало да проследят.

"В най-скоро време AMS може определено да ни покаже дали тези позитрони са сигнал от тъмната материя, или имат друг източник", отбелязва Тинг. Изследователите планират да приведат апарата в режим на по-високи енергии (над 250 гигаелектронволта), за да установят предполагаемото спадане на броя на позитроните.

AMS-02 е апарат с тегло около 7 тона, в чието създаване в продължение на 14 години са участвали учени от 16 страни. „Ние провеждаме експерименти както в Космоса с помощта на AMS-02, така и на Земята с Големия адронен колайдер. Това е отличен „тандем“ и през следващите няколко години просто не може да не открием следи от тъмна материя“, изрази увереност генералният директор на ЦЕРН Ролф Хойер.