Началото

През 1911 г. в лабораторията на Ърнест Ръдърфорд е открито атомното ядро. Впоследствие редица нови открития показват, че започва изучаването на нови обекти, формиращи микросвета. Размерите и динамиката в този нов свят се оказват твърде различни от познатото и това налага разработване на съществено нови експериментални и теоретични методи за неговото изучаване.
Изследователи от различни лаборатории и университети започват работа за определяне свойствата на микрообектите и взаимодействията между тях. За наша гордост, още от самото начало на тази дейност, в нея се включват и български учени. Те поставят началото на българската ядрена физика.

През 1946 г. е създаден Физическият институт на Българската академия на науките. В рамките на този институт е обособена група, ръководена от проф. Е. Карамихайлова, която се занимава с изучаване на радиоактивността.

През 1956 г. е основан Обединеният институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна. България е страна-основател на този институт. Голяма група български физици заминават за Дубна, където получават квалификация в най-новите направления на ядрената физика.

През 1961 г. у нас е пуснат в експлоатация изследователският ядрен реактор ИРТ 2000.

През 1972 г. от Физическия институт на БАН се отделя голяма структура, която образува Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ).

През 1974 г. е пусната в експлоатация първата атомна електроцентрала в България.

През 1999 г. България става член на ЦЕРН (CERN – the European Organization for Nuclear Research).

Това са все знакови дати, които показват израстването на ядрено-физическата колегия в БАН, а защо не и в България.

Проекти

Кратки описания на проектите по които работят учените от института. Ако са много, могат да бъдат класифицирани.

При желание от страна на ръководителите на проекта, може да бъде направена страница на проекта. В този случай се добавя и линк към нея.

http://alexanderbtodorov.wordpress.com/2012/02/22/freelancer-registration/