Заявление на Научния борд на Европейския научен съвет (ERC)
42 Нобелови лауреати и 5 Филдсови медалисти в отворено писмо до правителствата на страните от ЕС алармират за съкращения в бюджета за наука.
Началото
През 1911 г. в лабораторията на Ърнест Ръдърфорд е открито атомното ядро. Впоследствие редица нови открития показват, че започва изучаването на нови обекти, формиращи микросвета. Размерите и динамиката в този нов свят се оказват твърде различни от познатото и това налага разработване на съществено нови експериментални и теоретични методи за неговото изучаване.
Изследователи от различни лаборатории и университети започват работа за определяне свойствата на микрообектите и взаимодействията между тях. За наша гордост, още от самото начало на тази дейност, в нея се включват и български учени. Те поставят началото на българската ядрена физика.
През 1946 г. е създаден Физическият институт на Българската академия на науките. В рамките на този институт е обособена група, ръководена от проф. Е. Карамихайлова, която се занимава с изучаване на радиоактивността.
През 1956 г. е основан Обединеният институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна. България е страна-основател на този институт. Голяма група български физици заминават за Дубна, където получават квалификация в най-новите направления на ядрената физика.
През 1961 г. у нас е пуснат в експлоатация изследователският ядрен реактор ИРТ 2000.
През 1972 г. от Физическия институт на БАН се отделя голяма структура, която образува Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ).
През 1974 г. е пусната в експлоатация първата атомна електроцентрала в България.През 1999 г. България става член на ЦЕРН (CERN – the European Organization for Nuclear Research).
Това са все знакови дати, които показват израстването на ядрено-физическата колегия в БАН, а защо не и в България.