Началото

През 1911 г. в лабораторията на Ърнест Ръдърфорд е открито атомното ядро. Впоследствие редица нови открития показват, че започва изучаването на нови обекти, формиращи микросвета. Размерите и динамиката в този нов свят се оказват твърде различни от познатото и това налага разработване на съществено нови експериментални и теоретични методи за неговото изучаване.
Изследователи от различни лаборатории и университети започват работа за определяне свойствата на микрообектите и взаимодействията между тях. За наша гордост, още от самото начало на тази дейност, в нея се включват и български учени. Те поставят началото на българската ядрена физика.

През 1946 г. е създаден Физическият институт на Българската академия на науките. В рамките на този институт е обособена група, ръководена от проф. Е. Карамихайлова, която се занимава с изучаване на радиоактивността.

През 1956 г. е основан Обединеният институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна. България е страна-основател на този институт. Голяма група български физици заминават за Дубна, където получават квалификация в най-новите направления на ядрената физика.

През 1961 г. у нас е пуснат в експлоатация изследователският ядрен реактор ИРТ 2000.

През 1972 г. от Физическия институт на БАН се отделя голяма структура, която образува Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ).

През 1974 г. е пусната в експлоатация първата атомна електроцентрала в България.

През 1999 г. България става член на ЦЕРН (CERN – the European Organization for Nuclear Research).

Това са все знакови дати, които показват израстването на ядрено-физическата колегия в БАН, а защо не и в България.

Дарение от 5 милиона долара за изграждане на Национален циклотронен център получи Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН

dar dsc 0028a

Министър-председателят Бойко Борисов връчи чек на стойност 2 милиона долара за изграждането на Национален циклотронен център в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН. Дарение от още 3 милиона долара, за изграждане на супермодерния център, връчи в последния си работен ден в България и американският посланик Н.Пр. Джеймс Уорлик.

“Днес е изключително добър ден за българската наука. Това е най-големият научен проект за последните 20-30 години, в нашата страна. Той е доказателство, че науката е свързана със спасяването на живота на хората и това е повод за гордост. Благодаря на министър-председателя Бойко Борисов, на Н.Пр. Джеймс Уорлик, на министрите на икономиката, на образованието, на здравеопазването и на своя екип, с който повече от 2 години се борим за реализирането на този проект” – с тези думи директорът на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика доц. Димитър Тонев прие и благодари за полученото дарение.

"Това е нашият подарък към БАН и българските граждани. Така искаме да почетем великата история на България и българските учени за техните високи научни достижения. Дарението е ясен знак за доброто сътрудничество между учените на САЩ и учените на България. Апаратурата, която ще бъде закупена ще се използва за лечението на хората в България – чрез изотопите ще се диагностицират и лекуват онкоболни, а българското правителство ще спести милиони долари", каза след връчването на дарението посланикът на САЩ в България Н.Пр. Джеймс Уорлик, за когото днес е последният работен ден в страната ни, като дипломат.

“ Разходи между 8 и 10 милиона годишно ще спестяваме след пускането в експлоатация на Циклотрона от по-доброто диагностициране и лечение на онкоболни” – заяви министър –председателят Бойко Борисов. Той обясни, че в момента изотопите за изследванията и лечението на онкоболните пристигат от Австрия и Унгария, но заради краткия си период на полуразпад, докато бъдат транспортирани, техните качества намаляват, а оттук идва и неефективността при използването им. Премиерът Борисов подчерта и изключителното значение на бъдещия Национален циклотронен център като място за обучение на висококвалифицирани кадри за атомната централа в Козлодуй.

Думи на благодарност към министър-председателя и посланика на САЩ изказаха и министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, министърът на здравеопазването Десислава Атанасова и директорът на АЕЦ – Козлодуй Валентин Николов.

На церемонията по връчване на мащабното дарение присъстваха зам.-председателят на БАН проф. Севдалина Димитрова, главният научен секретар на БАН проф. Стефан Хаджитодоров, част от ръководния екип на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика -доц.д-р Мария Манолова – зам. директор, доц.д-р Анна Дамянова – научен секретар, инж. Владимир Башев – административен директор и Галина Славеева – директор на Дирекция “Връзки с обществеността и протокол” на БАН.

Допълнителна информация:
Циклотронът е ускорител на заредени частици с приложения в медицината, физиката, нанотехнологиите, археологията, опазването на околната среда, дозиметрията и радиационната терапия. С изграждането на циклотронен център в България ще започне производството на радиоизотопи, които ще се използват в медицината за ранна диагностика и лечение на ракови заболявания – едно приложение на ядрената физика, което спасява човешки животи. Циклотронният център ще разполага с единствената експериментална ядрена установка в България, на която да се обучават кадри за ядрената енергетика и ядрената физика. Като единствен в България ускорител за научни цели, циклотронът ще осигури и възможност за провеждане на фундаментални и приложни изследвания на най-високо ниво в много сфери на науката.

Съществуващата материална база, знанията и уменията на учените от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН и възможността за тясно взаимодействие с учените от останалите области на науката са гарант за изпълнение на най-големия научен проект за последните 20 години.

Изграждането на Национален циклотронен център в ИЯИЯЕ-БАН ще разкрие нови възможности за участието на България в Европейските структурни фондове и големи международни колаборации, както и за спечелването на нови международни научни проекти. Изключително преимущество на проекта е неговата интердисциплинарност, което се оценява високо от международната научна общност и Европейската комисия.