Началото

През 1911 г. в лабораторията на Ърнест Ръдърфорд е открито атомното ядро. Впоследствие редица нови открития показват, че започва изучаването на нови обекти, формиращи микросвета. Размерите и динамиката в този нов свят се оказват твърде различни от познатото и това налага разработване на съществено нови експериментални и теоретични методи за неговото изучаване.
Изследователи от различни лаборатории и университети започват работа за определяне свойствата на микрообектите и взаимодействията между тях. За наша гордост, още от самото начало на тази дейност, в нея се включват и български учени. Те поставят началото на българската ядрена физика.

През 1946 г. е създаден Физическият институт на Българската академия на науките. В рамките на този институт е обособена група, ръководена от проф. Е. Карамихайлова, която се занимава с изучаване на радиоактивността.

През 1956 г. е основан Обединеният институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна. България е страна-основател на този институт. Голяма група български физици заминават за Дубна, където получават квалификация в най-новите направления на ядрената физика.

През 1961 г. у нас е пуснат в експлоатация изследователският ядрен реактор ИРТ 2000.

През 1972 г. от Физическия институт на БАН се отделя голяма структура, която образува Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ).

През 1974 г. е пусната в експлоатация първата атомна електроцентрала в България.

През 1999 г. България става член на ЦЕРН (CERN – the European Organization for Nuclear Research).

Това са все знакови дати, които показват израстването на ядрено-физическата колегия в БАН, а защо не и в България.

Скръбна вест

с болка съобщаваме за внезапната кончина на нашия скъп колега и приятел

доц. д-р Михаил Ангелов Михайлов

(1954-2022)

Михаил Ангелов Михайлов е роден на 06.11.1954 г. в гр. Радомир. През 1979 г. завършва висше образование във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ като инж. физик със специалност ядрена техника. От 1982 г. работи в Лаборатория „Полупроводникови детектори“ на ИЯИЯЕ-БАН, отначало като физик и научен сътрудник III-I ст., а от 1995 г. е ръководител на лабораторията. През същата година М. А. Михайлов защитава докторска дисертация върху проблеми на гама-спектрометри с ПП-детектори, а през 2012 г. е избран за доцент. Изявява се като един от водещите експерти в страната по ПП-детектори и ядрена спектрометрична апаратура.

Доц. д-р М. А. Михайлов е автор на над 100 научни и научно-приложни публикации и четири патента за изобретения. Той има значителен иновационен принос в областта на детекторната и спектрометричната техника.

Като ръководител на Лабораторията по ПП-детектори, доц. д-р М. А. Михайлов осъществяваше научно-изследователска и приложна дейност по внедряване на ПП-детектори в сложни физични експерименти, тяхното усъвършенстване, поддръжка и ремонт. Тази дейност в полза на редица държавни ведомства като МОСВ, РИОС, МНО, МВР, АЯР, МНЗ, МИЕТ, МОМН е от важно национално значение.

Доц. д-р М. А. Михайлов преподаваше в Учебния център за специализирано обучение на ИЯИЯЕ-БАН, където водеше лекционен курс по детектори за ядрени лъчения.

За фирмата KETEK GmbH, световен лидер в производството на силициеви дрейфови детектори, доц. д-р М. А. Михайлов разработи нискошумов предусивател за свръхвисоко импулсно натоварване, използван в РФА спектрометър на космическите роботи “Марс Ровер”. В израз на голямо международно признание, през 2009 доц. д-р Михайлов бе поканен от Китайската академия на науките като консултант по проблеми на спектрометричната апаратура за РФА на Китайската лунна програма.

От 2016 г. доц. д-р Михаил А. Михайлов е член на Научния съвет на ИЯИЯЕ-БАН, от 2020 г. заместник председател.

Със своята научна и научно-приложна дейност доц. д-р М. А. Михайлов остави трайна следа сред колегите и научната общност, но ИЯИЯЕ-БАН загуби един способен учен, колега и приятел, винаги добронамерен и съпричастен към работата на колектива!

Загубихме близък колега и приятел, загубихме един от нас.

От Ръководство и Научния съвет на ИЯИЯЕ-БАН.