Физика на високите енергии

Реакторна физика и ядрена енергетика

Математическо моделиране във физиката

Теория на елементарните частици

Ядрена спектроскопия

Позитронна спектроскопия

Мониторинг на околната среда

Физика и астрофизика на частиците

Ускорител – циклотрон от типа TR24

  1. Новини
  2. Семинари
  3. Бъдещи Събития

Докторант Галина Димитрова от ИЯИЯЕ-БАН с награда „Иван Евстратиев Гешов“

23-05-2025

Докторант Галина Димитрова от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) към БАН бе удостоена с престижната награда за най-млади учен...

Пролетен ден на кариерата

16-05-2025

На 15.05.2025 г. Физическият факултет на СУ "Св. Климент Охридски" беше домакин на осмото издание на Пролетния ден на кариерата. Осмото издание привле...

Семинар на Михаил Школников

На 27.03.2025 г. (четвъртък), от 13:15 ч. в зала 300 на ИЯИЯЕ, Mikhail...

Семинар на Жан-Пиер Газо

На 16.01.2025 г. (четвъртък), от 13:15 ч. в зала 300 на ИЯИЯЕ, Jean-Pierre...

Семинар на проф. Джакомо де Анджелис

На 10.10.2024 г. (четвъртък), на общоинститутски семинар от 13:30 ч. в зала 300...

Важно: ИЯИЯЕ-БАН има нова банкова сметка! (информация)

Началото

През 1911 г. в лабораторията на Ърнест Ръдърфорд е открито атомното ядро. Впоследствие редица нови открития показват, че започва изучаването на нови обекти, формиращи микросвета. Размерите и динамиката в този нов свят се оказват твърде различни от познатото и това налага разработване на съществено нови експериментални и теоретични методи за неговото изучаване.
Изследователи от различни лаборатории и университети започват работа за определяне свойствата на микрообектите и взаимодействията между тях. За наша гордост, още от самото начало на тази дейност, в нея се включват и български учени. Те поставят началото на българската ядрена физика.

През 1946 г. е създаден Физическият институт на Българската академия на науките. В рамките на този институт е обособена група, ръководена от проф. Е. Карамихайлова, която се занимава с изучаване на радиоактивността.

През 1956 г. е основан Обединеният институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна. България е страна-основател на този институт. Голяма група български физици заминават за Дубна, където получават квалификация в най-новите направления на ядрената физика.

През 1961 г. у нас е пуснат в експлоатация изследователският ядрен реактор ИРТ 2000.

През 1972 г. от Физическия институт на БАН се отделя голяма структура, която образува Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ).

През 1974 г. е пусната в експлоатация първата атомна електроцентрала в България.

През 1999 г. България става член на ЦЕРН (CERN – the European Organization for Nuclear Research).

Това са все знакови дати, които показват израстването на ядрено-физическата колегия в БАН, а защо не и в България.

 

Скръбна вест

с болка съобщаваме за внезапната кончина на нашия скъп колега и приятел

доц. д-р Михаил Ангелов Михайлов

(1954-2022)

Михаил Ангелов Михайлов е роден на 06.11.1954 г. в гр. Радомир. През 1979 г. завършва висше образование във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ като инж. физик със специалност ядрена техника. От 1982 г. работи в Лаборатория „Полупроводникови детектори“ на ИЯИЯЕ-БАН, отначало като физик и научен сътрудник III-I ст., а от 1995 г. е ръководител на лабораторията. През същата година М. А. Михайлов защитава докторска дисертация върху проблеми на гама-спектрометри с ПП-детектори, а през 2012 г. е избран за доцент. Изявява се като един от водещите експерти в страната по ПП-детектори и ядрена спектрометрична апаратура.

Доц. д-р М. А. Михайлов е автор на над 100 научни и научно-приложни публикации и четири патента за изобретения. Той има значителен иновационен принос в областта на детекторната и спектрометричната техника.

Като ръководител на Лабораторията по ПП-детектори, доц. д-р М. А. Михайлов осъществяваше научно-изследователска и приложна дейност по внедряване на ПП-детектори в сложни физични експерименти, тяхното усъвършенстване, поддръжка и ремонт. Тази дейност в полза на редица държавни ведомства като МОСВ, РИОС, МНО, МВР, АЯР, МНЗ, МИЕТ, МОМН е от важно национално значение.

Доц. д-р М. А. Михайлов преподаваше в Учебния център за специализирано обучение на ИЯИЯЕ-БАН, където водеше лекционен курс по детектори за ядрени лъчения.

За фирмата KETEK GmbH, световен лидер в производството на силициеви дрейфови детектори, доц. д-р М. А. Михайлов разработи нискошумов предусивател за свръхвисоко импулсно натоварване, използван в РФА спектрометър на космическите роботи “Марс Ровер”. В израз на голямо международно признание, през 2009 доц. д-р Михайлов бе поканен от Китайската академия на науките като консултант по проблеми на спектрометричната апаратура за РФА на Китайската лунна програма.

От 2016 г. доц. д-р Михаил А. Михайлов е член на Научния съвет на ИЯИЯЕ-БАН, от 2020 г. заместник председател.

Със своята научна и научно-приложна дейност доц. д-р М. А. Михайлов остави трайна следа сред колегите и научната общност, но ИЯИЯЕ-БАН загуби един способен учен, колега и приятел, винаги добронамерен и съпричастен към работата на колектива!

Загубихме близък колега и приятел, загубихме един от нас.

 

От Ръководство и Научния съвет на ИЯИЯЕ-БАН.