Началото

През 1911 г. в лабораторията на Ърнест Ръдърфорд е открито атомното ядро. Впоследствие редица нови открития показват, че започва изучаването на нови обекти, формиращи микросвета. Размерите и динамиката в този нов свят се оказват твърде различни от познатото и това налага разработване на съществено нови експериментални и теоретични методи за неговото изучаване.
Изследователи от различни лаборатории и университети започват работа за определяне свойствата на микрообектите и взаимодействията между тях. За наша гордост, още от самото начало на тази дейност, в нея се включват и български учени. Те поставят началото на българската ядрена физика.

През 1946 г. е създаден Физическият институт на Българската академия на науките. В рамките на този институт е обособена група, ръководена от проф. Е. Карамихайлова, която се занимава с изучаване на радиоактивността.

През 1956 г. е основан Обединеният институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна. България е страна-основател на този институт. Голяма група български физици заминават за Дубна, където получават квалификация в най-новите направления на ядрената физика.

През 1961 г. у нас е пуснат в експлоатация изследователският ядрен реактор ИРТ 2000.

През 1972 г. от Физическия институт на БАН се отделя голяма структура, която образува Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ).

През 1974 г. е пусната в експлоатация първата атомна електроцентрала в България.

През 1999 г. България става член на ЦЕРН (CERN – the European Organization for Nuclear Research).

Това са все знакови дати, които показват израстването на ядрено-физическата колегия в БАН, а защо не и в България.

Семинар на 21.12.2017 г.

На 21 декември 2017 г. /четвъртък/, от 13:15 ч. в зала 300 на ИЯИЯЕ Богдан Димитров ще изнесе семинар на тема:

"Нови подходи в теорията на GPS – междуспътникова комуникация в гравитационното поле около Земята".

Резюме:: В доклада на основата на формализма на Общата Теория на Относителността (ОТО) ще бъде предложен нов подход в теорията на междуспътниковите комуникации между спътници от Глобалната Система за Позициониране (GPS). Подходът се основава на въвеждането на два гравитационни конуса на разпространение на сигнала с върхове на конусите съответно в изпращащия сигнал и приемащия сигнал спътници. Като резултат от съвместното решаване на системата от уравнения се получава т.н. «условие за междуспътникова комуникация», което всъщност задава връзката между положенията (т.е. точките на разположение) на спътниците по двете елиптични орбити. Споменатото условие позволява да се намерят някои числени стойности и ограничения за орбиталните параметри (като например ограничението e ≤ 0:816496580927726 върху параметъра за елиптичност на орбитата), които имат значение за космическия радиотелескоп RadioAstron. За числената стойност на орбитата на GPS-спътници е получено численото значение за ъгъла на ексцентрична аномалия Е=45.0025 [deg], която е близко до ъгъла от 45 градуса, под който са разположени 8-те спътника в една равнинна орбита на конфигурацията GLONASS (руската спътникова система, аналог на американската GPS). Накратко бъде представено резюме на други аналитични и числени резултати, свързани с приложението на математическия формализъм на елиптичните интеграли при изчисляване на времето на разпространение на сигнала от движещ се по елиптична орбита спътник.

Поканват се всички интересуващи се да посетят сбирката.