Началото

През 1911 г. в лабораторията на Ърнест Ръдърфорд е открито атомното ядро. Впоследствие редица нови открития показват, че започва изучаването на нови обекти, формиращи микросвета. Размерите и динамиката в този нов свят се оказват твърде различни от познатото и това налага разработване на съществено нови експериментални и теоретични методи за неговото изучаване.
Изследователи от различни лаборатории и университети започват работа за определяне свойствата на микрообектите и взаимодействията между тях. За наша гордост, още от самото начало на тази дейност, в нея се включват и български учени. Те поставят началото на българската ядрена физика.

През 1946 г. е създаден Физическият институт на Българската академия на науките. В рамките на този институт е обособена група, ръководена от проф. Е. Карамихайлова, която се занимава с изучаване на радиоактивността.

През 1956 г. е основан Обединеният институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна. България е страна-основател на този институт. Голяма група български физици заминават за Дубна, където получават квалификация в най-новите направления на ядрената физика.

През 1961 г. у нас е пуснат в експлоатация изследователският ядрен реактор ИРТ 2000.

През 1972 г. от Физическия институт на БАН се отделя голяма структура, която образува Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ).

През 1974 г. е пусната в експлоатация първата атомна електроцентрала в България.

През 1999 г. България става член на ЦЕРН (CERN – the European Organization for Nuclear Research).

Това са все знакови дати, които показват израстването на ядрено-физическата колегия в БАН, а защо не и в България.

Зелена инициатива

greenday

Във връзка с 40-годишния юбилей от създаването на най-големия комплексен център в България за научни и приложни изследвания в областта на ядрената физика и технологии - Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН, днес /27.04.2012г/, в двора на кампус 2 бяха засадени 41 дръвчета, 41 рози и няколко вечнозелени храста. Директорът доц. д-р Д. Тонев лично донесе от своя роден край мелнишка лоза, която също беше засадена.

В инициативата взеха участие Председателя на БАН акад. Никола Съботинов, Директора на ДП РАО Дилян Петров, д-р Гьошев, много учени от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, Институт по физика на твърдото тяло, Институт по електроника, Институт по астрономия и Централна лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници.