460 години от рождението на Уилям Шекспир
Уилям Шекспир (1564–1616) е английски драматург и поет, считан за най-значимия творец в англоезичната и един от най-забележителните в световната литература. Множество факти, свързани с живота му и дори с авторството на някои от произведенията му, остават спорни и до ден-днешен. Роден е през април 1564 г. в град Стратфорд на Ейвън в голямото семейство на производител и търговец на кожени изделия и общински съветник и дъщерята на богат селянин. За личния му живот се знае малко и има много празнини. Неговите биографи предполагат, че е посещавал безплатното училище „Крал Едуард VI“, където изучавал латински език и литература. На 18 години се жени за 26-годишната Ан Хатауей, от която има три деца. От 1585 до 1592 г. работи в Лондон като актьор, писател и съсобственик на театрална трупа. Повечето си творби създава в периода 1589–1613 г. Автор е на 38 пиеси, 154 сонета и 2 поеми, преведени на много различни езици, като все още се водят спорове относно периодизацията на творчеството му. Някои от най-популярните произведения на Шекспир са трагедиите „Ромео и Жулиета“, „Макбет“, „Крал Лир“, „Хамлет“ и „Отело“, комедиите „Както ви харесва“, „Сън в лятна нощ“, „Мяра за мяра“, „Дванайсета нощ“ и „Укротяване на опърничавата“ и историческите драми „Ричард III“ и „Зимна приказка“. Шекспир умира на 23 април 1616 г. в родния си град и е погребан до олтара на църквата „Света Троица“, а на северната й стена е поставен негов паметник.
300 години от рождението на Имануел Кант
Имануел Кант е немски учен и философ, който поставя началото на немския класически идеализъм. Роден е на 22 април 1724 г. в скромно занаятчийско семейство в Кьонигсберг, Прусия (дн. Калининград, Русия). Израства в силно набожна среда и впоследствие учи в училище, където религиозното образование е по-силно застъпено за сметка на естествените науки. Прекарва целия си съзнателен живот в родния град. През 1740 г. постъпва в Кьонигсбергския университет, където учи философия, физика и математика. През 1755 г. защитава дисертация, за която получава научна степен и започва да води лекции в университета. От 1766 до 1772 г. е помощник-библиотекар на Кралската дворцова библиотека. През 1770 г. става щатен професор по логика и метафизика. През 1781 г. издава главната си творба – „Критика на чистия разум“ (Kritik der reinen Vernunft). Сред другите му известни произведения са „Основоположения на метафизиката на нравите“ (1785), „Критика на практическия разум“ (1788), „Критика на способността за съждение“ (1790), „Религията само в границите на разума“ (1793), „Към вечния мир. Философски скици“ (1793), „Метафизика на нравите“ (1797) и др. Кант умира на 12 февруари 1804 г.
145 години от рождението на Стефан Л. Костов
Стефан Лазаров Костов е български драматург и етнограф. Роден е на 30 март 1879 г. в София. През 1903 г. завършва славянска филология във Висшето училище в София, а след това работи като учител. През 1906 г. продължава образованието си във Виена и Германия. От 1909 г. е уредник, а от 1924 г. и директор на Народния етнографски музей в София. Като етнограф към Първа българска армия през Първата световна война прави проучвания в района на Вардарска Македония. Член (1923) и председател (1926) на Артистичния съвет на Народния театър. През 1927 г. за няколко месеца е също негов директор. От 1929 г. става дописен член на БАН. Член и подпредседател на Македонския научен институт. Считан е за един от най-добрите български комедиографи във времето между двете световни войни. Започва да пише като публикува къси разкази и фейлетони в началото на века. Сътрудник на в. „Пряпорец“, „Нови дни“, „Весел Българан“, „Вечерна поща“, „Зора“, „Свбодна реч“, „Развигор“ и др, Първата му пиеса „Мъжемразка“ (1914) предизвиква сериозни вълнения в културните среди след премиерата си в Народния театър. Автор на 12 многоактни и 5 едноактни пиеси, като сред тях се открояват „Златната мина“ (1925), „Големанов“ (1928) и „Вражалец“ (1933), които продължават да се играят и до днес. Превежда чуждестранни пиеси от немски и френски език. Междувременно през 1921 г. заедно с етнографа Антон В. Стоилов започва да издава сп. „Известия на Народния етнографски музей“. Автор е на поредица научни статии и студии в областта на етнологията като например „Изображенията на св. Георги в българския народен накит“ (1912), „Македонските уброси и сокаи“ (1925), „Старите къщи в Банско“ (1926), „Белодрешковци в Северозападна България“ (1932) и др. Умира в София на 27 септември 1939 г.