Началото

През 1911 г. в лабораторията на Ърнест Ръдърфорд е открито атомното ядро. Впоследствие редица нови открития показват, че започва изучаването на нови обекти, формиращи микросвета. Размерите и динамиката в този нов свят се оказват твърде различни от познатото и това налага разработване на съществено нови експериментални и теоретични методи за неговото изучаване.
Изследователи от различни лаборатории и университети започват работа за определяне свойствата на микрообектите и взаимодействията между тях. За наша гордост, още от самото начало на тази дейност, в нея се включват и български учени. Те поставят началото на българската ядрена физика.

През 1946 г. е създаден Физическият институт на Българската академия на науките. В рамките на този институт е обособена група, ръководена от проф. Е. Карамихайлова, която се занимава с изучаване на радиоактивността.

През 1956 г. е основан Обединеният институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна. България е страна-основател на този институт. Голяма група български физици заминават за Дубна, където получават квалификация в най-новите направления на ядрената физика.

През 1961 г. у нас е пуснат в експлоатация изследователският ядрен реактор ИРТ 2000.

През 1972 г. от Физическия институт на БАН се отделя голяма структура, която образува Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ).

През 1974 г. е пусната в експлоатация първата атомна електроцентрала в България.

През 1999 г. България става член на ЦЕРН (CERN – the European Organization for Nuclear Research).

Това са все знакови дати, които показват израстването на ядрено-физическата колегия в БАН, а защо не и в България.

За института накратко

inrne1

Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) на Българската академия на науките е най-големият комплексен център в България за научни и приложни изследвания в областта на ядрената физика и технологии, както и на техните взаимодействия с околната среда.

ИЯИЯЕ извършва висококачествени научни изследвания и иновации за изпълнение на важни национални програми, провеждани на нивото на съвременните научни постижения.

С дългогодишния си опит и активно сътрудничество с водещи Европейски и международни институти ИЯИЯЕ допринася за развитието на физиката.

Брошура 50 години ИЯИЯЕ – БАН

INRNE - BAS 50th Anniversary Brochure

Накратко

Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) при Българската академия на науките (БАН) е основан през 1972 г., като е наследил основната част от дейностите на бившия Физически институт с Атомна научно-експериментална база (ФИ с АНЕБ при БАН). Научните и приложни изследвания, провеждани в ИЯИЯЕ, са свързани с едни от най-важните национални приоритети и са в съответствие с модерните световни тенденции и технологии.

ИЯИЯЕ - БАН е един от най-големите Институти в Българската академия на науките. В Института по щат работят 265 служители, от които 214 са научни сътрудници и служители подпомагащи научната дейност, 8 служители са поддръжка научна апаратура, 30 служители са заети в администрацията, а 7 са помощен персонал. Ръководството на Института е от 6 човека. Всички служители на Института са разпределени в 16 изследователски лаборатории и 2 научно - експериментални бази. От 01.04.2013 г. с решение на ОС на БАН към Института се присъедини и Базата за развитие и внедряване - Физика с щат от 24 човека.

Традиционни за института са следните научни направления:

-Теория на елементарните частици, теория на струните, теория на ядрото, солитонни взаимодействия и квантови явления.
-Експериментална физика на елементарните частици и ядрените реакции, структура на атомните ядра, космични лъчи и гама-астрофизика при ствръхвисоки енергии.
-Физика на високите енергии.
-Реакции и сеченията им при взаимодействия с неутрони, физика на делението.
-Реакторна физика, ядрена енергетика, оптимизация и безопасност на атомните реактори.
-Дозиметрия и радиационна безопасност.
-Наблюдение и контрол на околната среда, радиоекология.
-Радиохимия, анализ на материали, развитие и производство на радиоактивни препарати.
-Ядрени и неутронни методи за изследване на материали, производство на ядрени прибори.

На 11 Юни 2003 г. в ИЯИЯЕ - БАН е внедрена системата за управление на качеството по стандарт ISO 9001:2000. Сертификат издаден от Quality Austria с рег. № 03312/0.

През 2004 г. в Института е внедрена Интегрираната система за управление по отношение на качество и околната среда, в съответствие с изискванията на международните стандарти ISO 9001:2000 и ISO 14001:2004. Сертификат издаден от Quality Austria по системата за управление по отношение на околната среда ISO 14001:2004 e с рег. № 0357/0 от 9 Април 2004 г.

През 2009 г. Интегрираната система за управление по отношение на качество и околната среда в ИЯИЯЕ - БАН е ресертифицирана съгласно новите изисквания изменения в стандартите ISO 9001:2008 и ISO 14001:2008.

През 2015 г. бяха приети новите стандарти ISO 9001:2015 и ISO 14001:2015 с изцяло ново структура и визия.

През 2017 г. в ИЯИЯЕ - БАН успешно беше ресертифицирана Интегрираната система за управление по отношение на качество и околната среда, в съответствие с изискванията на международните стандарти ISO 9001:2015 и ISO 14001:2015.

История

Физическият институт на Българската академия на науките (БАН) е основан на 1 юли 1946 година от академик Георги Наджаков, който стана и първият му директор. Използвайки позицията си на зам. председател на БАН, академик Наджаков координираше развитието на физическите изследвания в България. Академик Наджаков беше сред водещите физици в България. Той съчетаваше изключителни способности на учен-експериментатор с организационен талант.

Българското правителство, следвайки политиката на Съветския съюз за развитие на ядрената физика, през есента на 1955 година реши да построи експериментален ядрен реактор. По същото време започна и строителството на няколко нови сгради за Физическия институт в покрайнините на София.

През 1959 година главната сграда на булевард “Цариградско шосе” беше завършена и лабораториите на Физическия институт се преместиха там. Така започна формирането на нов кампус на Българската академия на науките известен като “Атомния център”.

През 1962 година Физическият институт на БАН беше преименуван във Физически институт с атомна научно-експериментална база. Решаващ тласък за ядрените изследвания в България даде нашето членство в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна през 1956 година. През 60-те години много физици, химици и инженери специализираха в Дубна. Повечето от тях се върнаха в България и поставиха началото на нови научни направления. Тук следва да отбележим академик Иван Тодоров и теорията на елементарните частици; чл.кор. Павел Марков и физиката на високите енергии; професор Иван Желязков и теорията на атомното ядро; професор Желю Желев и атомната спектроскопия; професор Тодор Русков и Мьосбауеровата спектроскопия; професор Благой Амов и масовата спектроскопия; професор Димитър Апостолов и активационният анализ; професор Иван Ванков и ядрената електроника; професор Георги Тумбев и неутрон-гама реакциите и ъгловите корелации и други.

В края на 60-те години щатният състав на Физическия институт надхвърли 500 души, ангажирани главно с ядрени изследвания.

През 1972 година Физическият институт се раздели на Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) и Институт по физика на твърдото тяло. Първи директор на ИЯИЯЕ стана академик Христо Янков Христов. Новият институт, наред с научните изследвания, пое важни функции свързани с научното обслужване на атомната електроцентрала в Козлодуй.

През 90-те години ИЯИЯЕ положи основите за решаване на друг важен проблем на обществото: радиоекологията. Едно от звената на ИЯИЯЕ постави началото на единственото за страната хранилище за радиоактивни отпадъци. Впоследствие бяха построени специализирани сгради в района на село Нови хан, недалеч от София, оборудвани с необходимата техника и методи за погребване на такива отпадъци.

През 2006 г. с решение на МС Постоянното хранилище за радиоактивни отпадъци в Нови хан, реконструирано и модернизирано в съответствие със съвременните международно приети стандарти, бе предадено на ДП РАО. Независимо от това ИЯИЯЕ и досега поддържа активни научни контакти с него и оказва необходимата високопрофесионална подкрепа на дейността му.