Началото

През 1911 г. в лабораторията на Ърнест Ръдърфорд е открито атомното ядро. Впоследствие редица нови открития показват, че започва изучаването на нови обекти, формиращи микросвета. Размерите и динамиката в този нов свят се оказват твърде различни от познатото и това налага разработване на съществено нови експериментални и теоретични методи за неговото изучаване.
Изследователи от различни лаборатории и университети започват работа за определяне свойствата на микрообектите и взаимодействията между тях. За наша гордост, още от самото начало на тази дейност, в нея се включват и български учени. Те поставят началото на българската ядрена физика.

През 1946 г. е създаден Физическият институт на Българската академия на науките. В рамките на този институт е обособена група, ръководена от проф. Е. Карамихайлова, която се занимава с изучаване на радиоактивността.

През 1956 г. е основан Обединеният институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна. България е страна-основател на този институт. Голяма група български физици заминават за Дубна, където получават квалификация в най-новите направления на ядрената физика.

През 1961 г. у нас е пуснат в експлоатация изследователският ядрен реактор ИРТ 2000.

През 1972 г. от Физическия институт на БАН се отделя голяма структура, която образува Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ).

През 1974 г. е пусната в експлоатация първата атомна електроцентрала в България.

През 1999 г. България става член на ЦЕРН (CERN – the European Organization for Nuclear Research).

Това са все знакови дати, които показват израстването на ядрено-физическата колегия в БАН, а защо не и в България.

Тържествено честване на 45-годишнината от създаването на ИЯИЯЕ-БАН

Тържествено честване на 45-годишнината от създаването на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) към Българската академия на науките (БАН) се състоя на 24 октомври 2017г. в Големия салон на БАН.

На събитието присъстваха заместник-министри, представители на Ръководството на БАН, на научни организации и на висши училища, на Агенцията за ядрено регулиране, на АЕЦ “Козлодуй“ ЕАД, на Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“ и др.

Директорът на ИЯИЯЕ доц. Димитър Тонев представи дейността на Института и акцентира върху приноса на учените в международното сътрудничество.

„Институтът е единствената научна организация в Европа, която извърши стрес-тестове на АЕЦ „Козлодуй“ обяви доц. Тонев. Той припомни: „В процес на изграждане e циклотронен център, в който ще се произвеждат изотопи за лечение на туморни заболявания“.

„Високите научни постижения и отговорната експертна дейност правят Института еталон за елитна научна организация“ каза в приветствието си по повод празника председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски.

Според зам.-министъра на образованието и науката проф. Иван Димов ИЯИЯЕ е много силен в теоретичните области на науката и въвежда иновативни разработки в енергетиката.

Младият учен Петър Ванков, който е сред дейните сътрудници на Института в ЦЕРН, представи работата на българските учени във водещата международна организация в областта на високите енергии и физиката на елементарните частици.

Кирил Христов, изтъкнат млад учен в областта на теоретичната физика – теория на струните и обща теория на относителността, говори за Нобеловата награда по физика за 2017г. за експерименти, потвърждаващи съществуването на гравитационните вълни.

По случай 45-годишнината Институтът подготви сборник „45 години и по-нататък“, представен от проф. Иван Ванков.

По време на тържеството бяха прочетени поздравителни адреси от президента Румен Радев, министъра на вътрешните работи Валентин Радев, председателя на Агенцията за ядрено регулиране Лъчезар Костов, от председателя на Комисията за образование и наука в НС Милена Дамянова, ректора на СУ проф. Анастас Герджиков и др.

Получен е поздравителен адрес от министър-председателя Бойко Борисов.

Поздравителен адрес от президента Румен Радев

Поздравителен адрес от министър-председателя Бойко Борисов